Church Activities

За онлайн Библия моля цъкнeте тук

18.02.2017г. Енорийски празник

20.02.2017

 

Поклонничество на деца при Дева Мария

04.02.2017

 

музика и култура в Църква

коледен концерт

18.12.2016

 

В ДОМ ЗА СТАРИ ХОРА ‘“МАРИЯ ЛУИЗА”

Наближава един голям празник РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО. Да зарадваме старите хора, които са в Дом за стари хора “Мария Луиза” гр. Свищов днес група деца и възрастни ги посетихме и им поднесохме малко радост . Децата им пяха песни и рецитираха стихотворения, а част от хора към Католическата църква пяха песни. Старите хора получиха от децата картички и малки подаръци. Те пък от своя страна им подариха саморъчно изработени сурвакници и ги почерпиха с бонбони.Да благодарим на Отец Патрик за организацията и вниманието му към старите хора от дома.Дано сме успели да внесем малко добрина, настроение и усет за благодарност към тези отрудени, добри хора. Бъдете здрави и Бог да ви благослови!

18.12.2016

 

НОВИ СНИМКИ

НОВИ СНИМКИ ОТ ЕНОРИЙСКИЯ ПРАЗНИК И ПОСТНО ВРЕМЕ

18.12.2016

 

програма за Рождество Христово 2015г.

14.12.2015

 

1и „ Ден на общност и общение“

28-29 НОЕМВРИ 2015г.

1 и „ Ден на общност и общение“

16.11.2015

 

4 дни за "ОБЩНОСТ И ОБЩЕНИЕ"

Заедно в нашата енория, като живи камъни във вярата !

Нашата католическа общност в Свищов, се среща всяка неделя за споделяне на Св. Тяло Христово   – извор и връх на живота за всеки от нас.  

За тази седмична среща с Исус се приготвяме: 

    малките с вероучение, игри -        

    младите с помагане в енорията и разни срещи и дискусии с и за тях -                          

   възрастните с хор, молитва, ателие и поддържането на  сградата…

Един ден за всички заедно!

Ето от какво се нуждаем, за да споделим радостта –    въпроси от живота ни, които да ни подпомогнат да пораснем във вярата за една по-нова и силна надежда…

 

16.11.2015

 

Лагер-школа за деца град Лясковец

От 22 до 27 юни 2015г., за пета поредна година, се проведе лагер – школа за деца от католическите енории: „Св.св.Кирил и Методий”, гр.Свищов, „Блажена Дева Мария на Броеницата“, гр. В. Търново и „Бл. Евгени Босилков“ гр.Габрово. Лагер-школата се проведе в комплекс „Манастира“, който се намира на 7 км. от Велико Търново и на 2 км. от Арбанаси. В непосредствена близост до базата се намира ѝ манастира „Св. Св. Петър и Павел“, известен още с името Лясковски манастир. На това място школата се организира за втори път. Участие в лагера взеха 40 деца, като за тях се грижеха около 15 възрастни.
Темата тази година беше: „Малкия Принц се сприятели с….. Исус!  ”.
Всичко това се случи след значителна подготовка, започнала още от пролетта, под духовното ръководство на отец Страхил, отец Патрик Виал,  сестра Франческа и с помощта на аниматори и катехисти от енориите.
    Лагера започна със запознанството между децата, като за целта им бяха предоставени елементи съставящи молитва. Всеки ред от молитвата си имаше другарче, което трябваше да се намери преди да бъде цялостно изложена. След това последва разпределяне на децата по ателиета. Една част от тях избраха да свиря на различни инструменти, други – да танцуват български хора и модерни танци, трети – да рисуват и да правят рози, четвърти – да готвят, и пети имаха възможността да разиграят различни сценки от живота на „Малкия принц”. За да успеят децата да покажат своите таланти, се погрижиха възрастните пристигна с тях. Всеки ден, на определени за това места, аниматорите напътстваха децата и им помагаха да бъдат по-уверени в себе си и да покажат това, което умеят най-добре. В дух на взаимопомощ и приятелство, децата с желание и удоволствие участваха в ателиетата, като самите те изразяваха своите желания.
 Дните минаваха бързо и неусетно. Сутрешните теми на разговор, водени от отец Страхил,  отец Патрик и сестра Франческа подтикваха децата да размишляват доста и върху живота на Малкия принц – върху неговите качества и начин на живот. Всеки ден  Малкия принц им „говореше“ за смирение, приятелство, същественост, грижа и т.н. посочвайки децата кум Евангелието, където търсиха същите ценности обаче показани от Исус много, много време преди него. 
Духовните им водачи търпеливо и с голямо внимание обясняваха на децата как да живеят по пътя на Христос. С помощта на много примери и рисунки, които всеки ден децата правиха и надписваха, по време на своето вероучение, ще имат вечен спомена за тази среща, която винаги ще е в сърцата им, а пътят на вярата и спасението ще е винаги пред тях.
Освен времето отделено за вероучение, работата по групи – разпределена по ателиета, децата имаха и други възможности да се забавляват, като: голям басейн, караоке парти, телевизионна прожекция на филм, 20 различни игри със състезателен характер провеждащи се за една минута всяка, разходка до манастира „Св. Св. Петър и Павел“, изработването на цветя, емотикони и други. Предвиден беше и лагерен огън, но заради неблагоприятното време, не ни беше позволено да го направим.
Последната вечер децата показаха на останалите какво са направили през седмицата по своите ателиета. Вечерта премина с музика, песни, танци, изложба на картини и ръчно направени цветя, театрална постановка и разбира се почерпка, приготвена от децата. Веселието и радостта по лицата им бяха достатъчно показателни за това, че са се справили добре и са доволни от времето, прекарано и споделено с останалите.
Лагерът беше като един чуден сън, изпълнен само с веселие, смях, забавления и много усмихнати лица. Всичко, което се случи беше прекрасно. Но най-хубавото беше, че всички работиха колективно и задружно като истински екип от съмишленици, независимо от това в кое от петте ателиета или възрастови групи бяха попаднали. Разбраха, че ще са по-силни тогава, когато могат да разчитат на помощта на човека до тях. Определено всеки един от нас си тръгна от този лагер поне малко по-добър, по-разумен, по-отговорен, духовно по-богат човек. Заслужава си да благодарим на всички, допринесли за това, на тези, които организираха заниманията ни и ни подариха този скъп спомен и най-вече на Бог, че ни даде тази възможност да изживеем тази радост заедно.
Радостина Недева

23.07.2015

 

ПИСМО ОТ ПАПА ФРАНЦИСК

Ватикана

25 март 2015 г.

 

Скъпи деца,

С любезното писмо, заедно с Преподобния Отец Патрик и сестрите, искахте да покажете на Св.Отец Франциск, вашите чувства на обич и близост, предавайки му в същото време, ентусиазмът от вашето напредване във вярата.

Папата, благодарейки за вашия синовен жест и, преди всичко, за молитвата, отправена за неговото служение, ви уверява в своя бащински спомен, така че да можете да растете в опознаването  в приятелството с Исус, истинския и верен Приятел, който никога не разочарова, в същото време ви поверява, вас и вашите близки, на покровителството на Светото Семейство от Назарет и предава от цялото си сърце, на всеки от вас, своят Благослов, изпълнен с всяко желано добро!

И аз ви поздравявам любезно и ви пожелавам всяко добро в Господа!

Монс.Питър Уелс, Съветник

 

21.04.2015

 

Велика Седмица 2015г.

 

Неделя на Връбница и на Страдание Господне                                    29 март

- СВИЩОВ :                        от 10.30             - Шествие - Благословение на върбови клонки

- Литургия на Страданието Исусово

 

- ДРАГОМИРОВО :           от 15.30        

  - Шествие - Благословение на върбови клонки Църква Пресветото Сърце Исусово              

    - Литургия на Страданието Исусово

Велики Понеделник                                                                     30 март   

- СВИЩОВ : -свещеникът е в Църквата за Изповед от 10.30 до 12.00-

- СВИЩОВ : 08.30 броеница     /     09.00 Св. Евхаристия

Велики Вторник                                                                           31 март    

- СВИЩОВ : -свещеникът е в Църквата за Изповед от 10.30 до 12.00 -

- СВИЩОВ : 08.30 броеница     /     09.00 Св. Евхаристия

Велика Сряда                                                                             01 април

- Катедралата в гр. РУСЕ       16.00      Литургия на освещаването на маслата

 

Свето Пасхално Тридневие

Велики Четвъртък                                                                     02 април

- СВИЩОВ : -свещеникът е в Църквата за Изповед от 17.00 до 18.30-

- СВИЩОВ : 19.30   Литургия на Тайната Вечеря и Обожаване на Пресветото Причастие

Велики Петък                                                                                         03 април

- СВИЩОВ : -свещеникът е в Църквата за Изповед от 10.30 до 12.00-

- ДРАГОМИРОВО :           15.30               Кръстен Път и Поклонение на Светия Кръст

                Църква Пресветото Сърце Исусово

- СВИЩОВ :                        18.00               Кръстен Път

         19.00              Служба на Страданието Исусово

Велика Събота                                                                                        04 април

- СВИЩОВ : -свещеникът е в Църквата за Изповед от 10.30 до 12.00-

- СВИЩОВ : 09.00  Часът на Скръбната Божия Майка 

на италиански език и броеница на български език

Възкресение Христово

Пасхално Бдение                                                           Събота Вечер  04 април

през Светата Нощ на Възкресение Христово

- СВИЩОВ :            от 21.00                      Литургия на Възкресение Христово

следва празник и пожелания в долния салон

Пасхална Неделя                               05 април

през Светия Ден на Възкресение Христово

- ДРАГОМИРОВО  Църква Пресветото Сърце Исусово :             09.30  Св. Евхаристия

- СВИЩОВ :                                                           11.00               Св. Евхаристия

Светли Понеделник                                                                               06 април

- ДРАГОМИРОВО  Църква Св. Св. Петър и Павел                           09.30               Св. Евхаристия

- СВИЩОВ :                                                           11.00               Св. Евхаристия

3.4.2015

 

in memoriam

In memoriam

Памет.

"Свърши се: Свършиха и твоите земни дни, отче небесен баща, точно на деня на св.Йосиф - 19 март 2015 г. Много си свят,отче.Сигурно много молитви си отправил към него.Той ще се грижи за тебе,там, в Рая, както се е грижил безмълвно и за Исус.

Помниш ли, отче Фортунато, когато дойде в България и по-точно в нашия град - Свищов. Много ти се радвахме. Ти ни прегърна бащински и ни поведе уверено по пътя на Христа. Тук искаше да работиш с и да реализираш многото идеи, с които беше изпълнен. Мечтата ти беше да построиш църковен комплекс, където да живеят и служат свещеници и сестри, където да се чувстват удобнои стари и млади, където освен Божието слово да се чува и звънкия глас на твоите деца. Колко много ги обичаше.На тях възлагаше големи надежди.

Ти постигна твоята мечта, отче Фортунато. Имаше си прекрасна църква, осветена през 2002г. много тържествено, благодарение на теб. Не ти е било лесно. Много хора помагаха, но ти беше мотора, ти вложи цялото си сърце, енергия, труд, опит, ти вгради себе си, целия, завинаги/ Спомняш ли си, отче Фортунато миналото лято - юни 2014. Беше последно между нас. По време на литургия беше осветена паметна плоча в фоайето на църквата, на която е изписана благодарност към тебе, отче и твоя приет Джузепе Наполи. В твоите очи се четеше благодарност, тиха радост и щастие. Ти се взираше във всеки  и сякаш се прощаваше завинаги. Така ще те запомним, защото след това започнаха твоите сериозни здравословни проблеми. А помниш ли, отче Фортунатокогато на твоя 60-годишен юбилей през 2010 година, месец февруари, когато ти говори за своя дълъг изминат път, когато ни каза, че много ни обичаш и поиска от нас прошка и ни помоли да се молим много за тебе.

И ние се молихме, отче Фортунато.Особено когато расзбрахме, че си тежко болен. Молихме се да не усещаш болка. Дано господ е чул молитвата ни. Вече си при него. Сигурно си щастлив.

Ще те молим, отче Фортунато, сега ти отгоре да се молиш за нас,за нашата енория,за нашата България.

Дано душата ти да намери покой и поклон, дълбок поклон за всичко, което направи за нас.

 

 

20 март 2015г.

 Бонка Павлова и всички останали, коите те обичат и помнят.

  Свищов

3.4.2015

 

младежки лагер

зимна лагер-школа на Узана  от 01 до 03 февруари

19.01.2015

 

Предколедно време

Библейски курс

Неделя  30  ноември  2014  

Неделя  07  декември  2014

пастор Ивайло СЯРОВ от Русе

11.00ч. Св. Евхаристия    -    Шведска маса       -       13.30ч. лекция / дискусия

11.11.2014

 

ПРАЗНЕНСТВО ЗА ВЕЛИКДЕН - ПРОПОВЕД

Братя и сестри,

 

Евангелието поставя Възкресението на Исус в първия ден на седмицата, което ще рече в Неделята, която е Ден Господен. Беше след Саббат в часа, в който започваше първият ден от седмицата. Беше още тъмно... Беше тъмно и в сърцата на жените, които отиваха на гроба на Господ. Те Го бяха последвали още от снемането от Кръста и днес си мислеха да отидат да Му отдадат последни почитания  като на един починал приятел. Беше тъмно в сърцата на учениците на Господ, както и в сърцата на тези, които Го оставиха да падне, но и в сърцата на тези, които пазеха още стръкче надежда ... Тази нощ на човешка безнадеждност, която изглеждаше като мрака, който помрачаваше в живота на този свят, пътя към новите хоризонти, носещ нова надежда…  ... В тази нощ се разигра драмата на нашето човечество!

Тази нощ на Пасха ни препраща към една друга нощ, тази която ни събира, за да служим Рождество Христово –раждането на Исус. Тази нощ ни извести, че Спасителят се присъедини към нас в сърцето на нашия мрак, за да поведе нашия свят към Светлината. И в тази нощ на Пасха днес, ние честваме победата на Исус  над мрака, смъртта и греха. Именно Светлината я донесе. Това е триумфа на Божията Любов, която дава смисъл на живота на това пожелано и обикнато сътворение от Бог още от самото начало!

Този първи ден от седмицата ни изпраща към този за Сътворението на света, за който четем в книгата Битие. В този ден Бог предприе да направи нещо ново. Това се случва и в този ден на Великден. Всемогъщият Бог направи от нас нови създания. Той ни освободи от робството на греха. Това е подновяването на нашето човечество!

Казвайки това ние не забравяме тези, които изживяват моменти на мрак! Ние мислим за всички хора, които страдат болезнено от войната, унищожението, и всички видове насилие. За всички онези, които са изживели загубата на любим човек! И освен това ние не забравяме жертвите на кризата, на отхвърляните от обществото,  на болните, на тези които страдат  с тяло и сърце.  Те стават все повече и повече в нашия свят.

Ние всички знаем, че Пасха това е Възкресението на Христос, Неговото преминаване от смъртта към живота.  Ние го учим от катехизиса и всяка година ни се повтаря отново и отново. Обаче рискът е голям да остане само като интелектуално знание. Всеки може да се запита: какво е Той в моя живот? Дали наистина сме опитали това присъствие на Възкръсналия Исус, което ни кара да преминем от съмнение към вяра? Когато сме изпитали този опит от срещата с Възкръсналия Исус, нищо повече не е същото като преди. Мнозина са тези, които могат да кажат: « Той промени моя живот. »

И днес ние чуваме Благата вест. Исус възкръсна. Той е жив. Исус се присъедини към нас в нашия свят, такъв, какъвто е той. Той не идва да разреши всичките ни проблеми. Той не е магьосник, който би имал готови решения за всеки и за всичко.Ако идва, идва да ни даде любовта, която носи в Себе Си. И Той очаква от нас да станем свидетели на надеждата, която ни води. Ето благата вест в тази Пасхална нощ: Исус излезе жив и победител от Неговия гроб.  Той влезе в небесния живот и е прославен. Тази блага вест бе известена на жените, които Го бяха последвали от снемането от Кръста. И сега те бяха изпратени при учениците, които трябвало да отидат в Галилея, там където всичко бе започнало за Него. Именно там Той ще им даде мисията да известяват Благата вест  по целия свят. Тази блага вест се предава от поколение на поколение. Сега е наш ред да поемем щафетата, за да продължи да се известява. В това тържество за Великден има една дума, която често се припява: това е думата  «Алелуя - Alléluia ». Когато я пеем ние изразяваме нашата радост и благодарност. След събитията на Разпети Петък ние сме щастливи да се съберем, за да празнуваме светлината на Възкръсналия Исус в сърцето на нощта. В някои страни християните дори рискуват живота си. Много са тези, които са преследвани, арестувани и осъдени на смърт, заради тяхната вяра в Исус.  

Но нищо не може да попречи на Словото Божие да прогресира. Също така са много новите ученици на Христос, които в това Пасхално време опитват от радостта за обновяване на живота във водите на Кръщението! Самите ние братя и сестри, в тази благодат на Тайнството Кръщение, ние сме изпратени в днешния свят, за да бъдем свидетели и пратеници на Възкръсналия Исус. Нашата мисия е да казваме и да свидетелстваме чрез нашите думи  и дела. Ние сме изпратени при тези, които живеят в нощта на неверието и безразличието. Днес както и някога нашият Бог остава този, който видя нещастието на Своя народ. Той иска на всяка цена да го спаси. Исус разчита да вземем участие в тази мисия. Но основното, именно Той го върши в сърцата на тези, които поставя по нашия път. Евангелието ще остане  за винаги една свързваща и съзидателна сила за мъжете, жените и децата от всички времена.

Тази мисия, която ни е поверена, ние я носим в нашите молитви. Това е важно за нас. Не може да има християнска мисия без сила и време за молитва както лична така и в общността. Словото, което ние известяваме не е наше, а това на Исус. Ето защо ние се уподобяваме всеки ден, непрекъснато на Него.  Именно с Него нашият живот ще може да стане  истинско свидетелство.Всичко това ни казва, че Исус иска да бъде с нас въ всичко, което изживяваме. Той иска да приссъства в нашите радости и скърби, в нашите жестове на солидарност, в нашия труд и в нашите забавления.  Нищо от това, което ние изживяваме не може да му е чуждо.

През цялото това Пасхално време ние слушаме разкази как Възкръсналият Исус се явява пред Неговите ученици. той се присъединява към тях, за да укрепи вярата им. Те вече са изцяло преобразени от нея. Същият Христос се присъединява днес към нас, за да ни покани да излезем от съмнението. Той присъства в Евхаристията, която ни събира,  за  да  възпоменем Пасхата на Господ.  В този смисъл Евхаристията за нас е жизнен център на живота на нашата вяра! Нашето участие в Неделната Меса не може да се разглежда като избор или като възможност, както и не може да се разглежда просто като задължение! То е момент и място в моето време, когато аз се зареждам с необходимата енергия  за моя живот като вярващ от самите извори на Спасението, за да живея като изправен Човек!

Този празник Великден е за нас призив да живеем като възкръснали. Исус ни отваря пътя. С Него ние можем да кажем и на останалите, че и те могат да се изправят и да тръгнат също към светлината.  Те всички са Божии чеда , понеже са обикнати от Бог.

Добрана новина на Пасха е, че Бог не е от страната на злото, на страданието и на смъртта; Той е от страната на живота и на живите. Ако ние се разболеем, страдаме или сме жертви на кризата била тя социална или морална, която е ударила нашето общество, трябва да си кажем че това не се дължи на Бог и не идва от Него. Един Бог-Любов може да бъде само на страната на живота, защото от Любовта блика живота, който няма да има край.   

 

Чрез Възкресението на Исус Апостолите откриват, че Бог е по-силен от смъртта. Тогава те си казват: Ако Бог е по-силен от смъртта  и е способен да възкреси Своя Син, това променя всичко за нас. В нашата борба срещу силите на злото ни е осигурена окончателна победа!

Във факта на Възкресението учениците намират чудна увереност за техния собствен живот.  Те са готови по-скоро да се изправят пред всякакви страдания, отколкото да се откажат от своята вяра. За тях смъртта е едно преминаване към един друг живот, до който са се докоснали в личността на Исус. Всичко това ни препраща към нашия живот на вярващи. Да бъдем вярващи това не е да си мислим за нещо незначително, като си казваме: «аз вярвам, че има нещо там горе.» Това не е точно така, дори и да си го мислим!

 

Да бъдем вярващи означава да вярваме в Исус, който умря, за да ни избави от греха, и възкръсна, за да ни въведе в един нов живот! Това променя цялото съществуване. И от този момент ние вече ще имаме по-голям реализъм.  Ние никога няма да можем да затворим очи пред злото на света.Напротив ние ще се ангажираме да  се борим срещу него, както Исус го направи. От друга страна ние ще тръгнем по пътя към победата с тази увереност, че сме заедно с Исус. Новият свят започна. Ние вече сме възкръснали ще ни каже Апостол Павел.

Тогава да, ние имаме право да изпеем  « Алелуя-Alléluia ». Понеже в центъра нанашата вяра е тази увереност, че Исус възкръсна. Ние ще пеем Алилуя- Alléluia, понеже нашият живот ще има друг смисъл и друга стойност! В Исус Христос Възкръсналия отвъд преходните радости както и отвъд нашите слабости и нашите изпитания, Човек ще преоткрие своето пълно достойнство на Божие чедо, понеже Бог, Исус Христос не е Бог на мъртвите, а е Бог на живите!

Амин! Алелуя!

20.04.2014

 

Католическа Енория Св. Св. Кирил и Методий

19.04.2014

 

РАЗМИШЛЕНИЕ ВЪРХУ КРЪСТА НА ХРИСТОС В ДЕНЯ НА ВЕЛИКИ ПЕТЪК

Съзерцавайки в този Велики Петък, Кръста на Христос, който доброволно отдаде живота Си, за да има човека живот в изобилие, ние бихме могли да Го оставим да ни каже на драго сърце и днес няколко думи за утеха на това забързано човечество: «Аз, Христос, приемам теб, човечество, като Моя съпруга и ти обещавам да ти бъда верен, в радост и изпитания, в здраве и болест, за да те обичам през всичките дни на живота Си.»

Върху Кръста, Христос изпълни обещанието за вечен съюз, дадено от Бог на хората, ето защо ние честваме днес сватбата на Христос с човечеството.

Страданието и Смъртта на Христос се случиха преди две хиляди години, но тайната на Кръста продължава да обикаля   по нашия свят. Днес също тайната на Злото пресича нашия свят, и дори ние да знаем, че Бог победи смъртта върху Кръста и така отвори пътя на Живота, ние все още сме под удара на полученото зло, на понесеното зло и на извършеното зло. Изправен пред това зло, Бог идва да обнови Своето обещание.

Обещанието на Бог беше да живее с нас за цяла вечност. Божието намерение, това е съжителството: да живеем заедно. « Не е добре, човек да бъде сам », казваше Той в книгата Битие. И въпреки разделението причинено от появата на злото в човешкото сърце, Бог не измени на Своя път. Той винаги желаеше хората да могат да живеят с Него, за да бъдат в съюз с Него. За това, Той дори отиде толкова далеч, че стана един от нас. Той се пожертва и стигна до нас като ни придружи в смъртта. 

 

Когато предаде Дух с последния си дъх, Христос каза Своето „ДА” на хората и отново потвърди Своето „ДА” пред Бог. Върху Кръста Христос понесе човечеството към Бог, та да могат чрез Кръста хората да достигнат Бог. « Който докосва Кръста, докосва Тайната на Бог.», ни казва Бенедикт XVI. И почетния знак на Кръста, който ние ще направим по време на Служението за Страданието в този ден не е един незначителен и успокоителен акт, това е почти като целувката на любимия към любимата. Въпреки че е отблъскващ и болезнен, Кръстът е знак на съюза изтъкан с Бог, този съюз, който нищо не ще може да разруши, понеже той  е подпечатан с кръвта.  Почитайки Кръста ние идваме да кажем отново нашето „ДА” в отговор на любовта на Христос, ние идваме да потвърдим нашата воля да живеем с Него в благодатта и в прегръдката на нашето Кръщение през целия си живот.

Страданието и Смъртта на Христос са химн за истинската Любов и в този смисъл ние честваме истинска сватба - бракът на Христос с човечеството. Тази сватба се служи повече от две хиляди години, но тя не престава да се изпълнява, обвързвайки с Бог всички хора, които доброволно пожелаят да живеят в този божествено-хуманен съюз.Всеки брак е взискателен, всяко единение в съюза е призвано да живее във вярност, и за да живеем в тази вярност с Бог, ние сме призвани да се уподобим на Христос,  на Този «който обикна своите, които бяха в света и ги обикна чак до края ». Това е добре, че я имаше съвършената вярност на Христос, която успя от Кръста да създаде едно ново дърво, което даде плодове за вечен живот. Верността е извор за плодородие. Така чрез Неговата вярност Христос идва не само да едини хората  към Неговия Отец, но също така да обнови нашата грешна същност и да я преобрази чрез Възкресението. От дървото на Кръста, това закалено дърво на човечеството, Исус ще направи победоносен знак, знак на светлина, едно ново дърво на Живота.

Ние ще почетем дървото на Кръста днес, но и ние ще се причестим с Тялото Христово, това Тяло, което Той отдаде заради нас. Този хляб на Живота, това е хляба на съюза, един хляб замесен от зърната на груханата пшеница, както беше смазано и тялото на Христос по време на Неговото Страдание.  Показвайки ни Тялото Христово, свещеникът ще ни каже: « Ето, Агнец Божи, който отнема греховете на света, блажени, които са поканени на Сватбената трапеза на Агнеца.».

 

 

Има един взаимен дар, който действа, и днес ние сме поканени да подновим нашето желание да се отдадем на Христос и да Му отговорим с „ДА”. Евхаристийното Тяло на Христос е като тялото на Христос върху Кръста: просто разсъблечено, крехко и поднесено. Когато пристъпим напред, казвайки: "Амин", ние подчертаваме нашето желание да се обединим с Него в съюза подпечатан с пролятата кръв.  От Кръста, Христос каза на хората: «Аз ви приемам и се отдавам на вас », и преди да пристъпим към причестяване ние казваме: « Господи, не съм достоен да влезеш под моя покрив, но кажи една дума и душата ми ще оздравее».

 

Отговорът даден в това Служение ни отваря за отговора, който ние сме поканени да даваме на Бог през целия си живот. Бог ни призовава да Му поднесем живота си, като „жива жертва”, което ще рече да живеем съюза с Него във всичко, което ние правим , та да вкусваме с все по-голяма жажда плодовете от дървото на Кръста. 

Днес, почитайки Неговия Кръст и причестявайки се с Неговото Тяло, ние влизаме в общение  с тайната на Нашето Изкупление.

 

 

18.04.2014

 

ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК ПРОПОВЕД

 

Братя и сестри,

 

В този ден Господ ни каза: «От сърце пожелах да ям с вас тази пасхална вечеря, преди да пострадам» (Лк 22,15). Това са самите думи на Исус в началото на последната вечеря с Неговите апостоли. Всъщност това е Негово постоянно желание. Днес, както и вчера Той желае да пребъде с близките си; Той желае да бъде с нас. Тази вечер ние можем да си зададем въпроса:  имаме ли и ние това желание да бъдем заедно с Него, дори за малко? Ще съумеем ли да Му поднесем малко приятелство и малко обич, на които е способно сърцето ни?

Ако се вгледаме внимателно трябва да си признаем, че именно Той винаги полага усилия да бъде близо до нас. Той прави неуморно първата крачка към нас. В навечерието на този Велики Четвъртък, последната вечер от Неговия живот –Той събра Своите ученици. В един прилив на любов свише Той продължава да е свързан  с тях завинаги.

Библейските текстове ни учат как Исус седна на трапезата заедно с Дванадесетте. Той взе хляба и им го подаде, казвайки: « Това е Моето Тяло пожертвано за вас. » По същия начин взе чашата и каза: « това е Моята Кръв, която се проля за вас». Това са и думите, които свещениците ще произнасят над олтара. И същия Господ ще покани  всеки от нас да се храни с осветените хляб и вино. Ето как Исус «измисли » дори и невъзможното, за да остане близо до нас. По същия начин Той избра да остане близо до Неговите ученици през цялата история.

Всъщност Той не искаше само да е близо. Исус искаше да е вътре в Своите ученици. За нас Той става храна, плът от нашата плът. Хлябът и виното са храната, която Бог ни изпраща. Те продължават да бъдат лек и подкрепа в нашия живот. Те ни свързват с Исус, за да ни уподобят на Него. Ето така ние се научаваме да желаем нещата, които желаеше Той. Давайки ни този хляб и това вино, Господ породи в нас чувства на доброта, обич, любов и опрощение. 

И пак в името на тази любов Исус ще изпълни един много важен жест. Той коленичи пред Своите ученици, за да им умие нозете. Този жест е често срещан при юдеите, понеже има доста прах по пътищата им. Нормално беше слугата да е на разположение, за да изпълни това задължение към госта. Това, което е ново в това Евангелие, че именно самия Исус се прави на слуга. Ние разбираме учудването на Петър и неговия отказ. Но за да бъдем в общение на любов с Христос, трябва да приемем свидетелството, което Той ни остави.

В нашия свят се търчи след почести, престиж и власт. Освобождаваме се от тези, които създават препятствия или ни пречат. Евангелието за Велики Четвъртък ни кани да се противопоставим на тази насока. Това е Заповед на самия Бог. Да си умием нозете едни на други, да бъдем в служба на по-слабите, болните, беззащитните хора. Това е един нов начин на живот.

Ето впрочем две представи, тази за умиването на нозете и онази за Евхаристията. Ние не можем да отделим Литургията от братското служене.  И в двете участва един и същ прилив на любов. Христос, който ние приемаме когато отиваме да се причестим ни учи как да бъдем в служба на другите. Самият Той ни дава пример. Неговата любов стига чак до саможертва.

Братя и сестри, в деня на установяване на Евхаристията, тогава когато самият Той тръгва към цялостното даряване на своя живот в тайната за Неговото Страдание и Неговата Смърт върху Кръста, Господ ни отправи един призив и ни призова да потърсим лично в лоното на общността на верните, какви са нашите мотиви за вяра  в нашето участие за Служение  на Евхаристията и в деянието за обожаване на Тайната на нашето Спасение, което се служи там? На кратко, каква е нашата практика?  Обичаме ли да ходим често на Меса, за да се храним с Хляба  на Живота, та да се чувстваме все повече членове на Тялото Христово, на този Божи народ, който остава заедно в храма на Духа, за да изгради тази Църква призвана  да проповядва чудесата на Бог сред хората!

Когато Евхаристията е в страдание, християнските общности също се чувстват така в своя живот и в своята пророческа мисия.

Да не забравяме какво каза Вторият Ватикански Събор: «Евхаристията изгражда Църквата.»

 

Изпитанието често е покана да се завърнем към основното. Възпоменанието на Последната вечеря е повод за нас да се завърнем към този извор. В навечерието на Велики Четвъртък апостолите не само чуха една реч. Те изживяха едно събитие, което вълнува както техните така и нашите сърца. Те никога повече няма да бъдат същите. За нас християните Служението на Евхаристията трябва да бъде с тази цел. Това е едно събитие, което променя в дълбочина този, който се остави Христос да му умие нозете.

Исус първи съблече дрехата Си, за да облече дрехата на слуга. Ние също трябва да се освободим от нашата гордост, която ни пречи да се присъединим наистина към Христос: това което ни напомня неуморно папа Франциск: една бедна Църква в служба на най-бедните.

Да помолим Господ да ни постави в този дух на любов и служба, за да се преобрази света около нас. Нека винаги да носим в сърцето си думите от Евангелието: « Исус така  възлюби Своите, които бяха на света, че ги възлюби чак до края».

Амин !

 

 

17.04.2014

 

ДА СЛУЖИМ ХРИСТОВАТА ПАСХА РАЗМИШЛЕНИЕ НАД СВЕТАТА СЕДМИЦА

 

ДА СЛУЖИМ ХРИСТОВАТА ПАСХА

РАЗМИШЛЕНИЕ НАД СВЕТАТА СЕДМИЦА

 

След няколко дни ние ще влезем в Светата Седмица. През тази седмица ние ще изживеем отново с Христос най-забележителните събития в края на Неговия живот. Ние ще Го видим носен от тълпата по време на Неговото триумфално влизане в Йерусалим, ние ще Го открием празнувайки Пасха с Неговите ученици. Ние ще Го придружим и в Неговото безпокойство в Гециманската градина, където капки пот се стичат от челото Му, когато се моли на Своя Отец да отдалечи от Него тази чаша, която при това така копнее да изпие.  Ние ще бъдем до Него, когато Неговите Апостоли Го изоставят и пропява петел, когато Юда се обесва вместо да се покае. Ние ще чуем вика Му върху Кръста, който слага край на безкрайното страдание, което не Му се полага.

Любопитно пътуване, което прави от Исус-цар, а после и парий! Както неделната Меса времето на Пасха не е едно обикновено възпоменание. Това не е, за да се увековечи  спомена за един изключителен период на Църквата. Ние трябва да присъстваме и да направим актуална тази драма, която Христос изживя. Ние не трябва да бъдем обикновени наблюдатели, нито пък слушатели, които слушат историята, която не е създадена за тях. Напротив ние сме заедно с Христос в Кръстния път. Да се причестим със страданията на Христос, за да  довършим в нашата плът, това което липсва на Христовия Кръст, ето смисъла на постенето за Велики Петък. Трябва да живеем заедно с Христос тази Страстна Седмица. За да го направим е подходящо да не Го губим от поглед.  Да се причестим за Негова слава по време на Връбница; да се причестим с Неговата присъда пред предателството на Юда, да вземем участие в Неговата самота след пропяването на петела; да поемем заедно с Него греховете на света върху Кръста, за да умре най-накрая греха в нас и така да вземем участие във Възкресението на Христос.  

Исус ни го казва самият Той: « Където съм Аз, искам и те да са с Мене». Където съм Аз, това е Велики Четвъртък, когато Той поверява Евхаристията на Неговите Апостоли; това е Велики Петък, разпнат върху Кръста; това е Велика Събота, когато е в гроба; това е Пасхалната Неделя, когато Възкръсва; това е Възнесението, когато седи вдясно на Отца.

Ето защо аз ви приканвам да завършим това Постно време като съзерцаваме всеки ден Христос, с този въпрос: Къде е Той днес? Там, където е Исус, дали и аз съм с Него? Да не оставаме зрители в живота на Христос, иначе така бихме могли да останем зрители и на Неговото Възкресение. Но да внимаваме да не бъдем актьори, въпреки самите нас. Да внимаваме да не заемем мястото на Пилат, или ролята на юдейските свещеници, или пък да се смесим с истеричната тълпа. Толкова е лесно да се окажем на мястото на Юда! И толкова е просто да се объркаме като Петър, отколкото да бъдем Христос. Тогава през тази Велика Седмица  да бъдем изображения на Христос. Това е единствения начин да не живеем във вечно постене. Понеже единени с Христос ние ще се възкачим вдясно на Отца. Само Той е пътя и няма друг път за това.

 

Историята на Исус от Назарет води началото си от мрака на времената. «Книга за родословието на Исус, син на Давид, син на Авраам» (Мт 1,1), отваряйки Евангелието на Матей, поставяме Христос в самото сърце на човешката история.  Тръгвайки от ‘корените`, Матей, като Лука, ни припомня, че Божият план е за цяла вечност, че Свещената История се развива в ритъма на  Бог в един народ избран като свидетел за това намерение.  Линията на Исус е тази на Авраам, баща на вярващите, първият казал „ДА” на един Бог. Раждайки се от потомството на Авраам, Христос е живият отговор на обещанието от Бог: «Ще направя потомството ти така многобройно като звездите на небето». Всичко се изпълни с Него, дори обещанието дадено на Давид, «от теб ще дойде Месията». Спасителят на света можеше ли да дойде от друга по-малко престижна династия? И при това  Божият Син произлиза от най-смирения клон на тази престижна царска династия.  Именно на дърводелеца на фамилията Бог повери Неговия Единороден Син: « Йосиф, син на Давид, не се бой да вземеш при себе си Мария, твоята съпруга. Детето заченато в нея е от Свети Дух; тя ще роди на света син на който ти ще дадеш името Исус, което ще рече Бог спасява. » (Мт 1,21-22) Йосиф не е обикновена брънка в родствената верига. Той ще бъде през цялото детство на Исус, негов покровител. Йосиф заедно с Мария ще поеме идването на Сасителя на света. Това е семейната двойка, на която е поверен Спасителя и където всеки си има своето призвание. Те са заедно двамата в очакване на раждането. Те са заедно във Витлеем. Те са заедно около яслата, когато посрещат пастирите. Доста лоша резиденция за един цар, царски син, Божи Син, самият Бог.

Детенцето от яслата говори само по себе си. Бог стана човек, смирено, не търсещ нито почести, нито признанието на хората. Той поиска да бъде обичан чрез Неговата детска усмивка и невинния Му поглед. Освен това като беззащитно кърмаче Исус пожела да покаже на човека колко много го обича и как му се доверява. Той стигна до там, че се подчини на законите на хората. Исус, който е Бог и носител на новия Завет с хората, ще приеме в Неговата плът като всички останали, знака на Завета чрез обрязването на Мойсей.  И най-накрая като безпомощно дете се оставя в ръцете на Йосиф, за да избегне Ирод и отива да намери убежище в Египет, докато Юдейския цар избива  всички невръстни деца под двегодишна възраст. Вечната жалба на първите християни Мъченици, загинали за Христос. Кръвта на праведници се пролива и днес при всяка несправедлива смърт. Невинна кръв, която преобразява тази, която Христос, самият Той ще пролее тридесет години по-късно от височината на Кръста. Ирод е мъртъв. Йосиф се завръща в страната. Но от страх пред сина на Ирод, те не се връщат в неговата област, но отиват в Галилея в едно малко градче Назарет, където той ще стане дърводелец, както и неговия син по-късно. Така започват скромен живот в Назарет. Един обикновен живот, ежедневие изградено от изгреви и залези, храна и непосилен труд, бдения, радости и скърби. През по-голямата част от земния си живот Исус ще живее живота на хората от всяко кътче по света, с най-досадните подробности. Той ще поеме ежедневието на хората като цяло с изключение на греха. Като достигне възраст ще помага на майка си, а по-късно и на баща си. Исус ще споделя живота в градчето, както и игрите на децата на неговата възраст. « А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълваше с мъдрост и Божията благодат беше върху Него. »(Лк 2,40) Обикновеният живот, в който вече бе белязана собствената благодат на това дете. На дванадесет години, по време на годишното поклонение на неговите родители до Йерусалим,  Исус проповядва на докторите на Закона.  В Кана по настойчивата молба на майка Си, Той позволява на празника да стане още по-хубав, като превръща водата във вино. По това време,  «един човек вика в пустинята» Пригответе пътя за Господа, прави правете пътеките за Него.”» (Мт 3,3) Това е Неговия братовчед Йоан Кръстител, с няколко месеца по-голям от Него.  От дълго време той призовава към обръщане на сърцата, за да получат този, Който трябва да дойде. Исус отива в реката Йордан, където се намираше Йоан Кръстител и на свой ред се кръсти във водите на реката, не за да се пречисти от греховете, но за да поеме  постъпката на Йоан Кръстител, за да пречисти самата вода като стигне още по-далеч от Йоан Кръстител. « И ето отвориха Му се небесата и видя Божия Дух да слиза като гълъб и да се спуска над Него. И ето, чу се глас от небесата: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.” » (Мт 3,16) Тогава Исус е отведен в пустинята и там Сатаната ще предприеме всичко възможно, за да Го накара да попадне в изкушение.  Четиридесет дни и четиридесет нощи, постене и изкушения, които Христос ще победи, като върне Демона при неговата собствена съдба. «Дяволът Го остави. Тогава ангелите дойдоха при Исус и започнаха да Му служат.» (Мт.  4,11) При завръщането Си в Назарет, Исус престава да бъде отхвърлен. Тогава Той отива в Капернаум, за да започне обществен живот и повиква там Негови ученици. От там Исус обиколи цялата земя на Израил, за да известява Благата Вест, да се грижи за болните и да опрощава грешниците; с една дума, за да разпространява и прави видима Божията любов  и  доброта и така чак до смъртта Си. Учениците се стичаха около Него: « Учителю, аз ще Те следвам навсякъде, където и да отидеш.» При това Исус не ги щадеше и не криеше истината от тях. Той не търсеше начин да ги привлече чрез демагогията на думите Си, а чрез истината на любовта, която ги водеше. « Лисиците, отговори Исус, си имат леговища, а небесните птици -гнезда; а Синът Човешки няма къде глава да подслони.» (Мт 8,18-22) Христос живее далеч от комфорта и удобствата. Неговият живот е живот на труд и поклонение, за да обикаля света и спасява хората. Той не се спира да обикаля пътищата, за да си почине, не търси време за Себе Си. Времето просто Го притискаше. Исус трябваше да даде Бог на света и да облекчи човешките нещастия. За това Исус нямаше време да спира. И можем да кажем за Него: « там, където Той минеше, правеше добро и изцеляваше всички, които бяха под властта на дявола. Защото Бог беше с Него. » (Деян 10, 39) ‘Всички тези, Исус не забрави никого от тях, Той дойде заради всички`.

Но това не беше просто един човек, който върши добрини.  Те се чудеха: « Откъде взима тази мъдрост и тези чудеса. Нали е само един син на дърводелец? » (Мт 13, 54-55) ; « Той ги поучаваше с божествена власт. » (Мк 1, 22) Неговото Слово, делата Му, целият Му живот е светлина за хората; Исус  е ръководство чрез Неговото учение. Неговото учение е живот в пълнота за всеки. Ето защо не се задоволява само да поучава, но Той пожела да живее нашия живот, за да го приложи на практика като жив пример с това, което проповядваше.   

На свой ред ние трябва  да живеем по Неговото слово и по Неговия пример. Но Исус отиде отвъд това.Той живя като човек и Бог, изцелявайки болните, спасявайки грешниците и освен това напоявайки земята със Своя поглед изпълнен с милосърдие и любов. Такъв добър пастир, « Исус призовава всяка една от Своите овце по име». Той ни познава по отделно, а не колективно. Исус има лична и сърдечна връзка с всеки. В Неговите чудеса, Той не се задоволява само да действа, но отделя време да остане при всеки. Исус има дума за всеки и за всички. « Аз също дойдох, каза Той, та хората да имат живот и да го имат в изобилие». Бог не желае дреболии  за нас, а иска най-доброто. Исус не иска дребно щастие, но блаженство в изобилие. Освен това Божията Любов е за нас това изобилно блаженство. Необикновен Човек, необясним Бог, Той дойде не за да Му служат, а за да служи на човека, като му даде пътя на свободата и щастието.

«Ти не поиска нито жертви нито приношения, но ми даде тяло.

«Ти не прие нито всесъжения нито изкуплението на греха;

«Тогава аз казах, ето Ме, Боже мой, дойдох да изпълня волята Ти.

« Понеже написаното говори по-добре от Мене (Пс 39)

Христос дойде по своя воля от любов към хората и към Отца Си. Той дойде да даде на хората, най-доброто, което има-самия Себе Си.  При това Исус не е демагог, който търси одобрението на гласовете на хората. Той дойде, за да даде на хората свобода и истина. За да им поднесе живота чрез свободата, като ги научи на истината. Исус не се колебае да подходи рязко, а понякога и твърдо към тези, които мамят народа: « Змийски изчадия, как ще избегнете осъждането на геената? » (Мт 23,33) казва Той на фарисеите, считани за най-чисти практикуващи. Исус ги осъжда без заобиколки: « те го казват, а не го правят. » (Мт 1,1) Това би трябвало да ни накара самите ние да се замислим. Как ние да практикуваме нашата вяра? С думи или с дела? Това, което осъждаме в другите, дали го осъждаме и в нас самите? Понякога, за да не се съобразяваме със заповедите на Господа, не си ли намираме хиляди извинения, за да не бъдем свети? Като фарисеите не действаме ли показно, за да ни видят добре?  ‘Аз съм добър католик, аз ходя на Меса’. Всичко това не е достатъчно, и ние бихме рискували да чуем как Христос ни казва: « Фарисеи, вие измивате чашата и паницата отвън, но от вътре сте пълни с алчност и лукавство. Безумци! » (Лк 11,39) Христос дойде, за да ни спаси, но спасението минава през коригиране на нашите недостатъци, пороци и грехове. Освен това Христос е категоричен и неумолим. Той осъжда злото и греха, но обича грешника. « Синът човешки дойде да потърси и да спаси погиналото. » (Лк 19,10) Самият Исус го заяви. И за разлика от фарисеите Той вложи думите си в дела. На жената прелюбодейка, й каза: « Иди си и повече не греши». (Йн 8,11) Което означава: ‘аз те пазя в сърцето си, но не одобрявам твоите действия, тогава ти ги коригирай’. Той е милосърден. Исус дойде за всички и Той е притеснен. На Закхея, грешник, митар, и на него Исус каза: « Слез по-скоро». Исус е нетърпелив да му осигури достъп до божествения живот. « Слез по-скоро! Защото днес трябва да бъда у дома ти.» (Лк 19,6) Трябва това е необходимост за Христос и за Закхей. Но какво предлага Исус? Да мине, да излекува? Не, Той не предлага нищо по-малко от това да ‘бъде в дома му’. Христос иска да направи от нашите сърца, от нашите души, Негов дом, място за приютяване на Неговата любов. Когато Закхей разбира това, той веднага схваща необходимостта за неговото обръщане. По подобие на Исус Закхей влага своята вяра в действие и поправя злото, което е причинил. Докоснат от същата Христова любов, той е изпълнен с Него и Неговия образ, затова поправя повече отвъд това, което е причинил чрез своите действия. Резултатът бе незабавен и Божията благодат дойде в свръх изобилие. Тогава Исус може да ликува: « Днес домът на този човек получи спасение. » (Лк 19,10) Ние всички сме като Закхей в сила и действия за останалото. Христос ни отправя същата настойчива молба да дойде и да остане в нас. Но дали ние даваме същия отговор като Закхей ? Може ли Христос да се гордее с нас и с радост да заяви: « Този дом получи спасение.»

Трябва да направим едно хубаво размишление и ви каня да влезем в него с поведението и погледа на Исус, които е са дълбоко смущаващи и стряскащи. Ние не можем да останем безразлични пред тях.  Те ускоряват любовта.

"Обхващайки с поглед тези, които са насядали около Него …"

Погледът на Христос

Съществува ли по-голяма радост от тази да усетиш върху себе си погледа на Този, Който ни обича, и Този Когото ние обичаме? Кой всъщност е Бог, та  да ни обича така?  Какво представлява човека, че Бог се интересува от него? Нито една добре разработена тема, никоя реч, колкото и да е добре мотивирана не би дала никога отговор на този въпрос. Ще им трябва непременно да минат през студенината на логиката, през изкуството на реториката и още по-добре през красноречието на тишината. А при това отговорът е прост, но е неизразим. Той е ясен и ясно изразен в погледа на Христос. Този поглед, който отправи към богатия младеж: "Той го погледна и го обикна." Кратка извадка от дълъг цитат; дълбока истина в живота на този човек.  Не е ли това същия този поглед, който Исус отправи към народа около Него? Не е ли същия този поглед, Който повика Петър и останалите да следват Христос? Не е ли пак този поглед, който в крайна сметка натъжи богатия младеж? Не е ли пак този поглед, който откри Закхей и който привърза завинаги Мария Магдалена към съдбата на Исус?

Какъв е този поглед, който обиколи насядалите в кръг около Него? Какъв е този поглед, който ни следва и днес още? Какъв е този поглед, който проучва сърцето и изгаря отвътре душата ни? Какъв е този поглед, който може да обърне една съдба ?

Какво има в този поглед изпълнен със сълзи пред гроба на Лазар?

Какво има в този поглед критикуващ Свети Петър?

Какво предлага този поглед срещу лицемерието на фарисеите?

Какво очаква този поглед обърнат към свети Петър след пропяването на петела?

Какво постига този поглед разстроен от болката изпитана върху Кръста?

Какво друго очаква освен отговора на този неумолим въпрос « О, народе Мой, ще ме чуеш ли? », «Петре, ти Мене обичаш ли Ме? », Петре, обичаш ли Ме, както Аз тебе обичам?

Какво друго очаква Той освен на свой ред да се потопи в нашия поглед, за да открие там-дълбочината на Своя?  

Какво друго очаква освен да бъде океан от любов, в който, този когото Исус погледне, когото Той забележи или когото Исус критикува –да се реши най-накрая да се хвърли ?

Какво друго очаква освен да ни поднесе чрез необикновено сърдечно вливане отговора на  бавния въпрос на човечеството: Какво е човека, че Бог се интересува от него? Кой всъщност е Бог,  та да ни обича така?

Но какъв е погледа, който Исус поставя върху мен?

Този, който Той пази за богатия младеж, този, който смразява кръвта на Свети Петър и е отъждествен със Сатаната, този който утешава Марта, този, на когото песента на петела известява изоставяне или този който изправи Мария Магдалена ?

Не трябва ли да приема и единия и другия?

Погледът, който смразява е също и този, който изправя, понеже той е в основата на този който ме обича.

Където и да съм толкова недостоен, колкото си мисля, нищо не трябва да ми пречи да се потопя в този поглед и да се оставя Христос да ме напои.

От височината на остията издигната от свещеника, Христос обгръща с поглед тези, които са насядали около Него. От височината на тази остия Неговият поглед ни зове за нашия собствен отговор с едно дълбоко общение, в което, изразявайки любовта, нашите два погледа се сливат в едно, за да се включат във водовъртежа на  безкрайния океан на Неговата любов и да се окажат заедно  с Него в обятията на Отца, за да съзерцават за вечността Този, който ни съзерцава от векове.

Погледнете Го, как милее за народа, който Го следва. Той се безпокои за хората и не иска да ги отпрати гладни. Но Исус не само се притеснява, но и действа, за да ги нахрани. Той им дава това, от което се нуждаят и както се полага на Бог им дава в повече отколкото, им е нужно.  (Мт. 15,32-39).

Погледнете Го как изцелява младите и опрощава грешниците. Те никога не са унизявани от Неговата помощ или Неговата прошка, напротив те излизат от нея израснали. А проститутката, която уми нозете Му със сълзите си, Той й отвърна с достойнство по-висше от това към фарисеина, у когото вечеря  (Лк 7,36-50).

Погледнете Го как прегръща децата, за да ги благослови. (Мк. 10,10). Исус би могъл просто да ги благослови. Но Той ги взема в обятията Си. Исус не е едно далечно и студено създание. Той е близък на хората. Представете си Го как ви взема в обятията Си, поставя ръка върху косата ви и ви благославя.

Представете си, че един ден ви се случи това, което се случи на богатия младеж: « Исус го погледна с обич и му каза …» (Мк 10,21). Кой може да каже какво е почувствал този млад човек, срещайки погледа на Исус.  Каква тръпка е пронизала цялото му тяло, да се почувства напоен от един такъв поглед!

Представете си как Петър замръзва, когато петелът пропява за трети път, Исус се обръща и «го поглежда» (Лк 22,61). Един поглед, който трябваше дълго да му говори. Един поглед, който припомняше на Петър цялата любов, която Исус му носеше, всичко което бяха изживели заедно, и цялата болка, която Петър добавяше чрез своето предателство към Страданието, което Христос беше на път да изживее. И ние вземаме участие в същата болка всеки път, когато предаваме Исус и сме пронизвани от същия поглед и със същия въпрос: « Какво съм ти направил, че така Ме предаде? ».

Исус дойде на земята, за да ни покаже Божията любов към нас и го направи чрез Неговия собствен Живот като човек. Исус обичаше Марта и Мария, както и Лазар. Той ги обичаше до такава степен, че беше «дълбоко развълнуван» (Лк 11,33) и заплака при смъртта на Лазар.

Погрижете се за Христос, превърнете Го във ваш верен и сърдечен приятел, опознайте Го, живейте с Него. Открийте кой е Той в Евангелията. Тогава вие ще изпитате най-сърдечната любов. Вие ще откриете един човек, когото да следвате, един пример за подражание.  Оставете се да ви вземе в обятията Си, за да изживеете най-фантастичната история на любовта, която ще ви се даде възможност да познаете.

Следвайки Христос, сега ние влизаме в най-критичните часове от Неговия живот и следователно от нашия. Тази вечер Исус ще изяде Неговата Пасха с учениците Си. Не за пръв път Той ще сподели пасхалната си храна с тях. Но този път, Исус знае, че това  ще бъде Неговата последна вечеря преди Възкресението. Последна, но вечна вечеря. Вечна, защото за напред поколенията ще възпоменават тази храна. Вечна, защото тази храна ще пребъдва във вечността чрез саможертвата върху Кръста. За напред хората ще бъдат канени със същата тази храна при всяко пречистяване. Всеки път, когато Светата Жертва на Месата е отслужена в света, ние сме на трапезата на Христос. Не на една трапеза сред другите, на която Христос би могъл да седне, но точно на тази от Велики Четвъртък. Когато ние служим Светата Меса, ние сме на същата тази трапеза, не за да почетем един спомен, но за да направим присъстваща тази трапеза чрез тайната за Тайнството на Евхаристията, която Христос  установи веднъж за винаги в същата онази вечер.  Това, което ние изживяваме на всяка Меса това е агонията на Христос върху Кръста в този Велики Петък преди повече от две хиляди години, вече присъстваща в Тайната Вечеря, която Божият Агнец сподели с Неговите ученици. И именно точно това е тази храна, която ние споделяме, а не някоя друга. Тази царска трапеза на Агнеца, на която сме поканени във вечността започва за нас от този Велики Четвъртък, в който Бог се отдава за нас.

За напред чрез Тайнството на Евхаристията ние можем да живеем това, за което сме призвани във вечността: близкото общение със Света Троица. Не е случайно че това Тайнство се нарича също Светото Причастие. Ние получаваме наистина това, което сме призвани да притежаваме в пълнота във вечността. Но да не забравяме, че същата тази храна се свързва с предателството на Юда. Кръстът, без който тази трапеза би била една обикновена и често срещана сложена маса. Празното място на Юда в нея е едно строго напомняне. С това, че Христос се изкачи на Кръста, за да ни спаси Той отвори вратите на Царството за тези, които Го приемат. Светото Причастие е тясно свързано с Кръста Христов, и така с нашето Спасение, което ще рече с нашето отваряне към спасителната божествена благодат. Впрочем Причастието предполага наличието на едно необходимо пречистване и обръщане. Как можем ние да пристъпим към Причастието, ако нашият живот е обърнал гръб на Бог? Нашето участие в Светата Вечеря води до нашето участие в Кръста, което ще рече към необходимото обръщане нашата душа и нейното пречистване в заслугите на Христос. Така Причастието става тройно: причестяване с Тялото Христово, причестяване със Страданията Христови, причестяване със заслугите Христови, за да пребъдем в Христос и така в крайна сметка да се обединим с Отца. Ето трапезата, на която Бог ни покани. Сватбеното угощение  на Агнеца се състои от такива финни ястия, като пречистването и обръщането към една реалност, за която ние сме създадени: довереният съюз, за да имаме своето място в божествения живот. Ето защо Христос умива нозете на Неговите Апостоли, споделя хляба и виното.

След Рождество, Страданието на Христос е със сигурност най-известния епизод от Евангелията. Всеки знае, че Христос изстрадва своето Страдание. Никой не пропуска факта, че е бил разпнат на Кръста. Всички знаят за Неговата унизяваща смърт. Но кой се спира върху лицемерието в този процес? Кой обръща внимание върху самонадеяността на обвиненията? Кой забелязва малодушието и страха на Пилат?  Кой се запитва какво ли може да му е минало през главата на Исус, когато чува да пропява петел? Колко струва самотата, която беше само Негова по пътя на Кръста ?

При това погледнете Юда, който  безсрамно предаде Исус за тридесет сребърника.

Наблюдавайте тази фанатизирана тълпа от свещеници и фарисеи, всички тези, които след като поискаха да направят от Исус свой цар, го превърнаха в парий, пред когото  предпочетоха злосторника Варава.

Чуйте лицемерието на свещениците, които не искат да носят отговорността за смъртта на Исус и търсят хиляди извинения, за да я прехвърлят върху Пилат. Те не се поколебават да се позоват на Бог, за да оправдаят смъртта на Бог. !

Проследете Пилат в неговите протакания, обзет от амбицията да не разочарова императора, притеснен от страха на народа с неговата уплаха пред този Исус, когото притискат да отиде   някъде другаде!

Най-накрая съзерцавайте Исус, смирения Месия, дошъл заради любовта на Своя народ, как се изкачва самият Той върху Кръста. Това не са пироните които Го държат, това е Любовта. Любовта, която Той изпитва към Юда, който Го предаде, любовта към тълпата, която Го освирка, към палачите, които Го измъчваха. Любовта към Неговите ученици, които Го изоставиха, към Пилат, който го осъди. Безкрайна любов към свещениците на Неговия Отец, които Го предадоха и се обслужиха самите –те,  вместо да служат на Бог.

Следвайте погледа на Исус през цялото време на Неговото Страдание. Този поглед  изпълнен с ласка и доброта, който сякаш казваше « О, народе Мой, какво съм ти направил? Не те ли напоих в пустинята? А ти в Моята жажда ми поднесе оцет! »

Да погледнем заедно тази тълпа, тези ученици, тези стражи и тези свещеници. Нямат ли понякога те моето лице? Не са ли моите черти, които прозират под Пилат? Петелът не  е ли на път да пропее за мен ?

 

12.04.2014

 

Велика седмица

http://prikachi.com/images/972/7252972t.jpg

12.4.2014

 

Благодарим ти Отче !

 

Днес е един голям празник за нашата енория, тъй като преди тринадесет години на този ден (02. 07.2000г.) в Катедралата в Бордо, за свещеник е ръкоположен Патрик Виал - монах, от конгрегацията на Отците Пасионисти, бъдещ енорист на католическата общност в Свищов!
Отче от сърце ти благодарим за спокойствието, толерантността, и търпението, което имаш към всеки един от нас! Нека вярата и доверието, което имаш към Бог, винаги те даряват със топлотата и усмивката, които всеки ден виждаме на лицето ти! Бъди все така силен! Бъди винаги наш свещеник, учител и баща!

Обичаме те!!!

2.7.2013

 

Лагер - школа Нарния

 

  

„Няма по – голяма любов от тази да отдадеш

живота си за приятелите ти”

Детски лагер – школа 17 – 21 юни Килифарево

 

          Това бе мотото на детският  лагер – школа, отганизиран от енориите „Св. Св. Кирил и Методий” Свищов и „Дева Мария на броеницата” Велико Търново в района на Килифаревският манастир.  Тази година в мероприятието  участваха повече от четиридесет деца от двете енори а за тях се грижиха повече от десет аниматора. Ръководители на събитието бяха нашите духовни наставници отец Патрик Виал с. р.  отец Страхил Каваленов  сестра Франческа и сестра Салватриче с. р.  Наш специален гост бе брат Салваторе от конгрегацията на Пасионистите, който е  на практика в нашата Епархия.

            В центъра на нашите занимания бяха героите от пополярният детски роман „Хрониките на Нарния” превърнал се във филмов бестселър.  Автора К. С. Луис пише романа за страната, в която има непрекъснати битки между доброто и злото след втората световна война за да разберат по – лесно децата историята на Спасението представена в Библията.  Също като него, нашите духовни наставници в своите беседи,  представиха на нашите малки приятели християнските истини, изпозвайки приказката като инструмент.  Размишлявахме по – задълбочено върху смърта на Христа за Спасението на душите,  Присъствието на Исус между нас и в нашето ежедневие, както и какво би следвало да е поведението ни като християни в нашата среда.

            Освен чрез беседите през тези дни децата активно участваха в различни спортни и развлекателни мероприятия. За тяхна голяма радост те имаха ежедневна възможност да плуват в басейна на хотела, да играят спортни игри като тенис и футбол както и да се разхождат сред планината. Вечерите бяха изкючително забавни, тъй като след вечерята имаше театрални сценки а после игри и други забавления.

            За наша голяма радост лагер – школата организират от двете енории започва да се превръща е традиция.  Той се провежда след края на учебната година по катехизис, помага нашите малки приятели да живеят Християнското единство водени от Божието Слово! Седмицата, в която сме заедно на лагер се превръща в незабравим момент от нашият живот

22.06 2013г.                                                                                                                                                                       Автор : Мирослав Михайлов

                                                                           

                                                                                                                                                                                        

30.06.2013

 

Поклонничество в Рим

                                                                  На 21 май 2013г. група, съставена от 43-ма поклонници от католическа енория „Св. Св, Кирил и Методий”, град Свищов, отпътува за Рим, Италия. Целта на пътуването беше поклонничество и аудиенция със Светия отец папа Франциск. Ръководители на групата бяха о. Патрик Виал и с. Франческа Монтанаро.

В Рим бяхме сърдечно посрещнати от сестрите в пансион „Casa severino Fabriano”, където прекарахме следващите дни от престоя.

На следващия ден започна нашата програма. За успешното й осъществяване, освен нашите ръководители, много допринесоха и младите от групата, които предварително бяха подготвили информация за посещаваните обекти. Първата ни цел – аудиенция с папа Франциск, се осъществи успешно. В 10:30ч. всички бяхме на площад „Свети Петър”, където се беше струпало огромно множество от вярващи, нетърпеливи да видят Светия отец. Сред поклонниците имаше много деца на различна възраст. Когато папата мина с папамобила покрай вярващите, се усети огромно вълнение, чуха се възгласи и радостни викове. Папата отдели особено внимание на болните и инвалидите, сред който бяха Йозефина и Елена от нашата енория. Той прегърна някои от тях, а други докосна и благослови. Въпреки че бяхме далече от базиликата, пред която бе отслужена Светата литургия, ние успяхме да проследим церемонията, благодарение на големите монитори, поставени на площада. Проповедта му, която беше зов за молитва, за единство, за любов между хората, за доброта, беше преведена на няколко езика, сред които английски, френски, испански, немски. В края на литургията папа Франциск поздрави поклонниците и им благодари за присъствието. Всички се почувствахме изпълнени с благодат и сили.

Малко по-късно посетихме базиликата „Св. Петър”, впечатляваща със своята величествена архитектура. Неин главен архитект е Микеланджело, а самата църква е най-голямата в света и побира 60 000 души. В нея, под олтара, се намира гробът на св. Петър. На това място е обесен с главата надолу, защото е смятал, че не е достоен да бъде разпънат като Исус. Тук са и гробовете на папа Йоан Павел II и папа Йоан XXIII (българския папа). В подземната част са гробовете на всички папи.

Същия ден следобед проведохме литургия с поклонници от нашата епархия от Белене, Малчика и Велико Търново в църквата „Санта Мария ин Транспонтина”. Отец Ремо се обърна към всички ни с призив да отворим сърцата си за Светия Дух и Той да ни изпълни с радост.

По-късно посетихме църквата „Свети Павел Трифонтано” и светилище „Трите фонтана”. Научно доказано е, че пред 67г. сл. Хр. на това място е обезглавен свети Павел и главата му се е търкулнала на три места, от които са бликнали фонтани. Тук е и погребан.

На вечерята беше отправено поздравление към Йонка и Владимир Ченкови по случай 30 години брак. 

На 23 май посетихме църквата „Св. Павел от Кръста”. Сестра Франческа ни разказа за неговия живот. Бил е доброволец войник за освобождаване на Светите места. Чува гласа Господен, че ще бъде войник за друго. Връща се и се моли много. След 40 дни размишления пише правилата на нова конгрегация, а именно тази на Пасионистите. Тук проведохме литургия, на която отец Джузепе говори за мисията в България и за Блажения Евгени Босилков. До самата църква се намира Главната къща на Пасионистите. Тук се работи и се живее в тишина. Тук е стаята на св. Павел от Кръста. Има малък музей, в който видяхме реликва от дрехата с кръв на Евгени Босилков.

Посетихме Колизеума, строен преди Христа и побиращ около 60 000 души. Сградата впечатлява с многото входове и огромните стълбища. Запазени са трибуните и килиите за гладиатори.

Следващото вълнуващо посещение беше в базиликата „Сан Клементе”. В подземието и се намира гробът на св. Кирил. Има паметна плоча с лика на светеца и с благодарност от българския народ от 1929г. До нея има паметни плочи от Русия, Украйна, Сърбия, Македония, Словения. На другата стена има пано на двамата братя в цял ръст. Денят на посещението ни в тази базилика съвпадна с Деня на светите братя Кирил и Методий. Изпяхме възторжено „Върви, народе възродени”.

Бяхме и на площад „Джовани ди Латерано”, където се намира папското светлище „Скала Санта”. Това са стъпала, 28 на брой, които според християнската традиция са водили от двореца на Пилат Понтийски в Йерусалим до  Голгота. Донесени са в Рим през 326г. от Елена – майката на император Константин Велики. Изкачват се от вярващите само на колене, молейки се. На този площад се намира и папската базилика „Сан Джовани ин Латерано”. Тя е една от най-старите и най-големите базилики.

Последният обект за този ден беше базиликата „Св. Кръст от Йерусалим”. На това място св. Елена намира останки от Светия кръст.

На 24 май в „Mater Amabilis” – къща на сестрите пасионистки, се състоя венчавка на Цонка и Бойко Караджови. Отец Патрик отслужи тържествената литургия, поздрави младоженците и им завеща да живеят в радост, която идва от Бога и да бъдат едно цяло.

Преди тръгване посетихме „Фонтана ди Треви”. Мястото е забележителност за много туристи. До фонтана се намира българска православна църква, подарена от папа Йоан Павел II. Видяхме паметник-обелиск с Дева Мария, висок около 20 метра. Това е паметник на Непорочното зачатие. Всяка година на 8 септември папата идва и с пожарна стълба се качва и поставя венец-корона на Девата.

На същия ден групата отпътува и пристигна благополучно в България. Всички благодарим от сърце на нашите обични о. Патрик и с. Франческа, че ни дадоха възможност да осъществим това поклонничество, което увеличи и укрепи вярата ни и ни изпълни с благодат.

Бонка Павлова

Даринка Караджова                                                                    

30.6.2013

 

ЛЕТЕН ДЕТСКИ ЛАГЕР

 Ето вече поканата за летен лагер-школа.   Изчакаме отговори до 3и юни.

27.5.2013

 

Празник !

 11.05.2013г.

          Днес наши приятели и гости от цяла България, Легио Мария - Австрия и всички ние миряните и енориаши от гр. Свищов оптразнувахме празника на нашата енория. При нас беше и монсеньор Христов, които отслужи празнична литургия, заедно със свещенници от цялата  епархия. След празничната литургия и със щастието на Исус в сърцати си, всички се отправихме към салона. Там ни очакваха децата от група "Назарет", които бяха подготвили за нас много изненади - стихове, песни, танци, пиеса. Мнохо настроение и забавление - децата са великолепни ! 

 

      След това последва празнична почерпка. Благодарим на Бог за този прекрасен ден !

   

 

 

12.5.2013

 

На гости при СМЦ

Мястото, което посетихме тези дни - Социален и младежки център "Свети Константин" гр. София.  

"Който спаси един живот, спасява цял Свят"

Можем само да мечтаем всички домове за деца в България да са като него.. Видяхме хора, които работят със сърцата си и деца и младежи, които ги обичат и уважават.. И всичко това е благодарение на о. Маркус /йезуит от Австрия/ и Божието провидение, както каза директорката. А тя е една млада дама с голям опит, която беше на работа в почивен ден..

Домът е нов, подреден, има ясни правила и всеки знае задълженията си, персоналът е усмихнат и любезен. В дома работят над 30 човека, като повечето от тях са социални работници. На децата се обръща внимание и те са обгърнати от любов и грижа ! 

Има изградена точкова система, която стимулира децата да слушат, младежите да помагат.
Те трупат точки, с които могат да си закупуват различни неща от магазина за деца, магазина за млади.
 На територията на дома и функциониращ дневен център, стая за търсене на работа, стая за игри, ателие, малък фитнес център и голям двор с площадка за игри !

Ако желаете да научите повече мове да посетите сайта на фондацията :

http://www.concordia.or.at/bulgaria/concordia-bulgaria/was-tun-wir.html  

5.5.2013

 

Изповед

И днес като всяка седмица в петък децата се събраха за нашето Ораторио, но днес беше по-специален ден, ден в който те се щяха да открият сърцата и душите си пред Бога ! Ден в който щяха за първи път да се докоснат до красотата на тайнството - Изповед. 

Започнахме със кратки молитви, а след това Обожаване. Всички пяхме и се молихме заедно, а след това децата едно по-едно се отправиха към стайчка за първата си изповед !

През тези свети дни, през Великата седмица - свещенникът е винаги в църквата за всеки, които желае Изповед.

25.3.2013

 

Среща зa младежи и катехисти


„Нов живот в Христос“ – под това мото премина тазгодишната среща на младежи и катехисти, която се проведе в град Русе на 23.03.2013г. Събрани от една обща цел, да преоткрием Божията любов към нас, ние прекарахме един прекрасен ден в молитва, беседи и свидетелства и среща с нови и стари приятели.

Всеки имаше възможност да сподели личен опит или размишление по време на работата в групите или в общия пленум следобед. Разбрахме, че малките неща, които правим и които ни заобикалят ежедневно, са част от големия Божи план за нас за изпълняването на мисията ни. Чухме думите, че Бог иска всичко от нас, че никога не се уморява да прощава, докато ние не се уморим да молим за прошка.

Благодарим на сестра Божена и на сестра Йола за прекрасните беседи и на енория Русе за топлото посрещане. За нас тази среща остава един чудесен спомен, към който винаги ще се връщаме да си спомним уроците, които научихме.

28.3.2013

 

Връбница

            
Повече от двеста вярващи се събраха в Католическа Църква Св. Св. „Кирил и Методий” гр. Свищов, за да отпразнуват заедно „ Палмова Неделя” или, както е по-известно в България, „Връбница”.   В деня, в който църквата чества Славното влизане на Христос в Йеросалим, нашият празик започна с шествие от малкия площад зад църквата. Въпреки вятъра и студа, верните  тържествено пееха „Осанна, Царю на царете”, очаквайки благословията на върбовите клонки.

            По традиция Евангелието ни разказа за Страданието на Исус, а отец Парик в своята проповед подчерта важната роля на Христоият Кръст за спасението на всеки един от нас и ни покани ежедневно да отделяме по няколко минутки, размишлявайки пред  Светият Кръст.

            На празника Връбница, освен младежите в целият Католически свят в България, своят имен ден празнуват и всички, носещи имена на цветя. Нека всички енориаши, празнуващи тази неделя имените си дни, бъдат живи и здрави! Нека Божията Благодат е винаги с тях и да продължават като цветя да радват енорийската ни общност!

            Католическа Енория „Св. Св. Кирил и Методи” гр. Свищов честити на всички „Палмовата Неделя”. Нека този светъл празник укрепи сърцата ни, та да можем всички заедно да изживеем Святостта на идната седмица, споделяйки трудностите, размишлявайки върху страданието на Христа!

 

 

 

25.3.2013

 

Имаме ПАПА !

   HABEMUS PAPAM ! 

При петия вот на втория ден от събирането си конклавът избра новия папа.
Час по-късно удостоеният с честта френски кардинал Жан-Луи Торан обяви от балкона на Базиликата Св. Петър, че новият папа е 76-годишният арежнтински кардинал Хорхе Марио Берголио, избрал да бъде папа Франциск I.

266-ият папа е първият латиноамериканец и йезуит.
Франциск I благодари на конклава за избора на папа от толкова далеч, "почти накрая на света", припомняйки аржентинския си произход, призова вярващите към единство, любов и взаимно доверие.

Той отправи благодарност и към събралите се вярващи за начина, по който посрещат избора му и поиска от тях да се молят за него, преди той да им даде благословията си.

Светият отец поиска да се помоли и за своя предшественик - папа Бенедикт XVI, който се оттегли в края на февруари заради напредналата си възраст и влошено здраве.

13.3.2013

 

На Узана

 

На 22.02.2013г. младежите, сестрите и о. Патрик от енорията в Свищов, натовариха багажа и отпътуваха към Узана. Пътуването до там беше изпълнено с препятствия, но също така бе и много забавно. Пристигнахме късно вечерта, настанихме се по стаите, вечеряхме и си легнахме много уморени.

 

          С утрото стартира и нашият забавен ден. Този ден започнахме с утринна молитва, а след това с безброй забавления. Организирахме се и поехме към снежната планина, за приятна разходка. По време на похода всички се забавлявахме, падайки в така прекрасно натрупалия сняг. След това последва и карането на ски. Всички бяха много щастливи от преживяването и емоцията да покараш ски.

 

   В 16:00ч. о. Патрик отслужи следобедна литургия. След нейното приключване се наложи той да отпътува отново за Свищов, за да може и там да отслужи неделната литургия. Според предвиденото в програмата със сестра Франческа разгледахме писмото за постното време от Папа Бенедикт VI – Да вярваш в любов, ражда любовта. Познахме и вярвахме на любовта, която Бог има към нас. Разсъжденията ни върху предоставеното ни писмо протекоха в три отделни части, разсъждавайки и изразявайки нашите чувства и въпроси върху всяка една от точките, които Папата ни предлага. Всяка наша среща започваше с четене на глава от книгата на Анселм Грум – „Новите лица на Исус“.

Неделният ни ден започна с утринна молитва. И след приключването на нашата забавна част от деня, решихме да последваме до край изборът на нашият нов патриарх, молейки се по време на самите избори – за него и за нашата страна.

В късният следобед при нас се върна отново о. Патрик. Отслужи ни литургия, хапнахме и после всички стегнахме багажа, отпътувайки за родния Свищов.

Това беше нашата незабравима почивка, която само с няколко думи не може да се опише – тя ще се помни цял живот и винаги ще ни връща мислено там.

 

25.3.2013